Енциклопения на българския език

потая

[potɐˈjɐ]

потая значение:

1. (пряко / преносно) Скрия или прикрия нещо (чувство, мисъл, предмет) за известно време или в известна степен.
2. (възвратен (потая се)) Скрия се, притихна на скрито място за малко.
Ударение
потая̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
по-та-я
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
потая се
Видова двойка
потайвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на потая

(пряко / преносно)
  • Тя реши да потая радостта си, докато новината не се потвърди.
  • Опита се да потая дъх, за да не го чуят.
(възвратен (потая се))
  • Заекът се потаи в храстите.
  • Ще се потая тук, докато опасността отмине.

Антоними на потая

Как се пише потая

Грешни изписвания: потопя, путая, потъя
Коренът е тая (от тайна), а не топя.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:тая
Представка 'по-' + глагол 'тая' (крия, пазя в тайна).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • потая дъх
  • потая надежда
  • потая злоба