Енциклопения на българския език

изява

[iˈzʲavɐ]

изява значение:

1. (общо) Действието или начинът, по който нещо или някой става видим, проявява се или изразява същността си; проявление.
2. (култура) Публично представяне пред публика (концерт, реч, участие в събитие).
Ударение
изя̀ва
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
и-зя-ва
Род
женски
Мн. число
изяви
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изява

(общо)
  • Това беше поредната изява на неговия труден характер.
  • Всяка изява на насилие трябва да бъде осъдена.
(култура)
  • Първата му сценична изява беше пред препълнена зала.
  • Медийна изява.

Антоними на изява

Как се пише изява

Грешни изписвания: изявя, йзява
Думата се пише с 'я' под ударение. В множествено число 'я' преминава в 'е' (изяви) или се запазва в зависимост от изговора, но книжовната норма е изяви [изйави].

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:изявявам
Отглаголно съществително от 'изявявам' / 'изявя'. Коренът е 'яв-' (яве, явно).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сценична изява
  • публична изява
  • творческа изява

Популярни търсения и запитвания за изява