Енциклопения на българския език

изчета

[ist͡ʃɛˈtɐ]

изчета значение:

1. (пряко) Прочитам всичко, прочитам докрай (книга, текст, списък).
2. (преносно) Строго мъмря, карам се на някого, чета конско.
Ударение
изчета̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-че-та
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Възвратна форма
изчета се
Видова двойка
изчитам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изчета

(пряко)
  • Ще изчета книгата до утре сутрин.
  • Трябва да изчета всички документи преди подписването.
(преносно)
  • Директорът ще му изчете едно конско за закъснението.

Антоними на изчета

Как се пише изчета

Грешни изписвания: исчета, йзчета
Пред беззвучната съгласна 'ч', звучната 'з' в представката се обеззвучава при изговор, но се запазва при писане: из-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:чета
Префикс 'из-' (изчерпване на действието) + 'чета'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изчета книга
  • изчета лекция
  • изчета имената
Фразеологизми:
  • изчета конско
  • изчета молитвата

Популярни търсения и запитвания за изчета

изчета : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник