прочета
[prot͡ʃɛˈtɐ]
прочета значение:
1. (пряко) Извършвам действие на четене докрай или в определен обем; запознавам се със съдържанието на написан текст.
2. (преносно) Разгадавам, разбирам скрит смисъл, мисъл или намерение (по лице, очи и др.).
- Ударение
- прочета̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- про-че-та
- Род
- няма
- Мн. число
- прочетем
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- прочета се
- Видова двойка
- чета
Примери за използване на прочета
(пряко)
- Трябва да прочета тази книга до понеделник.
- Успя ли да прочетеш съобщението ми?
(преносно)
- Опитах се да прочета мислите му по изражението на лицето.
- В очите ѝ можеше да се прочете тъга.
Синоними на прочета
Как се пише прочета
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:прочитати
Образуван от представка 'про-' (за завършеност на действието) и глагола 'чета' (от старобългарски 'чисти' - броя, чета, почитам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- прочета книга
- прочета на един дъх
- прочета между редовете
Фразеологизми:
- Чета конско
- Прочета присъдата