Енциклопения на българския език

изцеля

[ist͡sɛˈlʲa]

изцеля значение:

1. (пряко) Възвръщам напълно здравето на болен човек или животно; премахвам болест или недъг чрез лечение.
2. (преносно) Премахвам душевна болка, страдание или скръб; успокоявам.
Ударение
изцеля̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-це-ля
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
изцеля се
Видова двойка
изцелявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изцеля

(пряко)
  • Лекарите направиха всичко възможно, за да го изцелят от тежката болест.
  • Вярваше се, че изворната вода може да изцели всяка рана.
(преносно)
  • Само времето можеше да изцели разбитото му сърце.
  • Тя се надяваше, че музиката ще изцели душата ѝ.

Антоними на изцеля

Как се пише изцеля

Грешни изписвания: изциля, исцеля, йзцеля
Думата съдържа променливо 'я'. В основната форма и формите, където сричката е под ударение и не е пред 'е' или 'и', се пише и изговаря 'я' (изцеля̀). В други форми преминава в 'е' (изцелѐни).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:цѣлъ
Произлиза от старобългарския корен 'цѣлъ' (здрав, невредим) с префикс 'из-', означаващ довършване на действието. Сродна с думите 'цял', 'цел', 'целувка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изцеля напълно
  • изцеля душата
  • изцеля от болест