Енциклопения на българския език

уморя

[umoˈrʲa]

уморя значение:

1. (пряко) Причиня смъртта на живо същество (обикновено чрез глад, отрова, лоши условия).
2. (преносно) Изморя крайно много, изтощя до краен предел.
Ударение
уморя́
Част на речта
глагол
Сричкоделение
у-мо-ря
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
уморя се
Видова двойка
уморявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на уморя

(пряко)
  • Студът ще умори цветята на балкона.
  • Този вирус може да умори слабите организми.
(преносно)
  • Дългата разходка ще умори децата и те ще заспят бързо.
  • Работата на полето ме умори напълно.

Антоними на уморя

Как се пише уморя

Грешни изписвания: оморя, умора, умуря
Пише се с представка у- (завършеност на действието или направление навътре) и корен мор.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:мор
Корен 'мор' (смърт, чума) с представка у-. Сродна с латинското 'mors'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • уморя от глад
  • уморя от работа
  • уморя от смях
Фразеологизми:
  • ще те уморя от бой