изцеря
[ist͡sɛˈrʲɤ]
изцеря значение:
1. (пряко) Лекувам напълно някого от болест; премахвам страдание чрез лечение.
2. (преносно) Премахвам душевна болка, тъга или морален недъг.
- Ударение
- изцеря̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-це-ря
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- изцерявам
Примери за използване на изцеря
(пряко)
- Билкарят успя да изцери раната само с няколко компреса.
- Никой лекар не можа да го изцери от тежката пневмония.
(преносно)
- Времето ще изцери мъката в душата му.
- Тя се надяваше, че любовта ще изцери самотата ѝ.
Антоними на изцеря
Как се пише изцеря
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:цѣлъ (цял), цѣръ (лек)
Думата произлиза от корена за „цял“ (здраве, цялост), от който се развива старобългарската дума „цѣръ“ (лекарство, лек). Представката „из-“ добавя значение за завършеност на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изцеря болест
- изцеря рана
- напълно изцеря