Енциклопения на българския език

избавяне

[izˈbavʲanɛ]

избавяне значение:

1. (пряко) Действието по спасяване на някого от опасност, беда или неприятна ситуация.
2. (преносно) Освобождаване от досадно задължение, навик или присъствие.
Ударение
изба'вяне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-ба-вя-не
Род
среден
Мн. число
избавяния
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на избавяне

(пряко)
  • Избавянето на заложниците беше приоритет за полицията.
  • Тя се молеше за чудодейно избавяне от болестта.
(преносно)
  • Търсеше начин за избавяне от натрупаните дългове.

Антоними на избавяне

Как се пише избавяне

Думата завършва на -не, както повечето отглаголни съществителни в среден род. Не се пише с 'и' в края.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:избавити
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'избавя' с наставката '-не'. Коренът води началото си от праславянското *baviti, свързано с идеята за премахване или отделяне.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • чудодейно избавяне
  • избавяне от грехове
  • избавяне от страдания