Енциклопения на българския език

изселница

[isˈsɛlnit͡sɐ]

изселница значение:

1. (пряко) Жена, която се е преместила да живее от едно населено място в друго или в друга държава (доброволно или принудително).
Ударение
изсѐлница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-сел-ни-ца
Род
женски
Мн. число
изселници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изселница

(пряко)
  • Тя е дългогодишна изселница в Канада, но не забравя корените си.
  • Потомка на изселница от Тракия разказа историята на рода си.

Синоними на изселница

Антоними на изселница

Как се пише изселница

Думата се пише със з (представка из-) и с (корен сел-). Двойното съгласие се запазва.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:изселя
Произлиза от глагола 'изселя' (напускам мястото на живеене) + наставка за деятел от женски род '-ница'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • българска изселница
  • политическа изселница
изселница : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник