Енциклопения на българския език

бежанка

[bɛˈʒanka]

бежанка значение:

1. (общо) Жените, които са принудени да напуснат дома или страната си поради война, преследване, природни бедствия или други кризисни обстоятелства.
Ударение
бежа̀нка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бе-жан-ка
Род
женски
Мн. число
бежанки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бежанка

(общо)
  • Тя пристигна в лагера като бежанка от войната.
  • Младата бежанка носеше само малък вързоп с дрехи.

Синоними на бежанка

Антоними на бежанка

Как се пише бежанка

Грешни изписвания: беженка, бежънка
Думата се изписва с а (бежанка), тъй като следва морфологичния модел на мъжкия род бежанец, където гласната е 'а', а не под влияние на руския език (беженка).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бягам
Произлиза от глагола 'бягам' (старобълг. бѣгати) чрез наставката за деятел '-анец' (бежанец) и последваща модификация за женски род '-ка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сирийска бежанка
  • статут на бежанка
  • лагер за бежанки
бежанка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник