Енциклопения на българския език

заселница

[zɐˈsɛlnit͡sɐ]

заселница значение:

1. (общо) Жена, която се е заселила на ново място; жителка, дошла отдругаде, за да основе дом или колония.
Ударение
засѐлница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-сел-ни-ца
Род
женски
Мн. число
заселници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заселница

(общо)
  • Тя беше една от първите заселници в новия квартал.
  • Младата заселница бързо се приспособи към климата.

Синоними на заселница

Антоними на заселница

Как се пише заселница

Грешни изписвания: заселниса, зъселница, заселнйца
Пише се с 'е' в корена (от село) и завършва на -ица.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сел-
Произлиза от глагола 'заселвам' (установявам се да живея). Коренът е славянски, свързан с 'село'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нова заселница
  • първа заселница