изпращане

[ispraʃtɐnɛ]

изпращане значение:

1. (общо) Действието по предаване на предмет, съобщение или стока към получател, намиращ се на друго място.

2. (социално) Ритуално или вежливо придружаване на заминаващ човек до мястото на тръгване (гара, летище, врата); прощаване с някого при заминаване.

Ударение: изпра'щане
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: из-пра-ща-не
Род: среден
Мн. число: изпращания

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изпращане

(общо)

Изпращането на документите стана по куриер.
Цената за изпращане на колета беше твърде висока.

(социално)

Организираха голямо тържество за изпращането на абитуриентите.
На изпращането дойдоха всичките му приятели.

Синоними на изпращане

експедиране, пращане, транспортиране, извозване, изпровождане, сбогуване

Антоними на изпращане

получаване, приемане, посрещане

Как се пише изпращане

Грешни изписвания: изпраштане, испращане, йзпращане, изпръщане, изпращъне

Буквата щ се пише, когато отбелязва звукосъчетанието щ (ш + т). Представката е из-, тъй като коренът започва с беззвучна съгласна, но в българския език представката из- не се променя на ис- писмено, макар да се обеззвучава при изговор.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:пратити

Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'изпращам', който произлиза от старобългарския корен за 'пращам' (със значение 'да накарам някого да отиде' или 'да предам нещо').

Употреба

Чести словосъчетания:

тържествено изпращане
изпращане на пари
дата на изпращане
адрес за изпращане

изпращане