изпровождане
[isproˈvɔʒdɐnɛ]
изпровождане значение:
1. (общо) Действието по изпращане на някого, като го придружаваме до изхода или до определено място за раздяла.
- Ударение
- изпрово́ждане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-про-вож-да-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изпровождания
Примери за използване на изпровождане
(общо)
- Изпровождането на гостите продължи дълго пред портата.
- На гарата имаше тържествено изпровождане на войниците.
Синоними на изпровождане
Антоними на изпровождане
Как се пише изпровождане
Съгласната ж е резултат от йотацията на корена 'вод-' в несвършен вид (во-д-я -> прово-жд-ам).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:проводити
Съставено от 'из-' и 'провождам' (водя някого донякъде, изпращам). Корен 'вод-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изпровождане до вратата
Популярни търсения и запитвания за изпровождане
какво е изпровождане, изпровождане или испровождане, изпровождане или изпращане, изпровождане или йзпровождане, изпровождане или изпрувождане, изпровождане или изпровуждане, изпровождане или изпровождъне, испровождане или изпращане, испровождане или йзпровождане, испровождане или изпрувождане, испровождане или изпровуждане, испровождане или изпровождъне, изпращане или йзпровождане, изпращане или изпрувождане, изпращане или изпровуждане, изпращане или изпровождъне, йзпровождане или изпрувождане, йзпровождане или изпровуждане, йзпровождане или изпровождъне, изпрувождане или изпровуждане, изпрувождане или изпровождъне, изпровуждане или изпровождъне