Енциклопения на българския език

сметкаджия

[smɛtkadʒija]

сметкаджия значение:

1. (разговорно) Човек, който във всичко търси лична изгода, който пресмята ползата си във всяка ситуация; користен човек.
Ударение
сметкаджи'я
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
смет-ка-джи-я
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
сметкаджии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сметкаджия

(разговорно)
  • Той е голям сметкаджия и няма да ти помогне без пари.

Антоними на сметкаджия

Как се пише сметкаджия

Грешни изписвания: сметкъджия, сметкажия, сметкаджйя
Пише се с 'дж'. Образувано с наставката '-джия'.

Етимология

Произход:Смесен
Оригинална дума:сметка + -джия
Хибридна дума, съставена от българската дума 'сметка' и турския наставката за деятел '-джия' (по аналогия на занаяти или характерни черти).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дребен сметкаджия
  • голям сметкаджия
сметкаджия : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник