изплюя
[isˈplʲujɐ]
изплюя значение:
1. (пряко) Изхвърля със сила нещо от устата си.
2. (преносно) Кажа нещо бързо, рязко, с неприязън или неохота.
- Ударение
- изплю̀я
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-плю-я
- Род
- няма
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- няма
- Видова двойка
- изплювам
Примери за използване на изплюя
(пряко)
- Детето се опита да изплюя горчивото хапче.
- Трябва да изплюя костилката.
(преносно)
- Най-накрая той успя да изплюя истината пред всички.
- Тя го изгледа лошо и сякаш се готвеше да изплюя обида.
Как се пише изплюя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:плювати
Представка 'из-' + 'плюя'. Звукоподражателен произход (ономатопея), имитиращ звука при плюене. Сродно с гръцкото 'ptyo' и латинското 'spuo'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изплюя камъчето
Фразеологизми:
- плюя си в пазвата
- плюя си на петите