изхрача
[isˈxrat͡ʃɐ]
изхрача значение:
1. (физиология) Изхвърлям храчка, секрет или чуждо тяло от дихателните пътища или устата чрез рязко издишване.
- Ударение
- изхра̀ча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-хра-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- изхрача се
- Видова двойка
- изхрачвам
Примери за използване на изхрача
(физиология)
- Той се опита да изхрача заседналата кост.
- Болният трудно успя да изхрача насъбралите се секрети.
Антоними на изхрача
Как се пише изхрача
Етимология
Произход:Славянски
Оригинална дума:храча
Произлиза от 'храча' с представка 'из-'. Коренът има звукоподражателен характер (ономатопея), имитиращ звука при прочистване на гърлото.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изхрача се на земята