изрека

[izrɛˈkɐ]

изрека значение:

1. (пряко) Казвам нещо на глас; произнасям думи или фрази, обикновено отчетливо или тържествено.

2. (преносно) Давам гласност на мисъл, решение или присъда.

Ударение: изрѐка
Част на речта: глагол
Сричкоделение: из-ре-ка
Вид: свършен
Преходност: преходен
Спрежение: I спрежение
Видова двойка: изричам

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изрека

(пряко)

Тя не посмя да изрече истината пред всички.
Устните му понечиха да изрекат името ѝ, но гласът му трепереше.

(преносно)

Съдията се готвеше да изрече тежката присъда.
Историята ще изрече своята последна дума.

Синоними на изрека

кажа, промълвя, произнеса, изговоря, отсъдя, обявя, постановя

Антоними на изрека

премълча, скрия

Как се пише изрека

Грешни изписвания: изрекъ, изрича, йзрека

Глаголът е от I спрежение. В минало свършено време и минало деятелно причастие се прилага правилото за променливото я: изрязах (но изрече), изрязал (но изрекли).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:изрещи

Образувано от префикса 'из-' (изчерпване на действието) и корена 'река' (говоря, казвам), свързан със старобългарския глагол 'рещи'. Сродна с 'рок' (съдба, пророчество).

Употреба

Чести словосъчетания:

изрека присъда
изрека лъжа
изрека клетва
изрека молитва

Фразеологизми:

не мога да изрека