изплача
[isˈplat͡ʃɐ]
изплача значение:
1. (пряко) Издам силен звук от плач, извикам от болка или мъка.
2. (преносно) Споделя мъката си, излея чувствата си (често с 'болката', 'мъката').
3. (разговорно) Постигна нещо чрез плач и настойчивост.
- Ударение
- изпла̀ча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-пла-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- изплача се
- Видова двойка
- изплаквам
Примери за използване на изплача
(пряко)
- Детето изплака в съня си.
- Ранко изплака, когато иглата го убоде.
(преносно)
- Тя ми изплака цялата си мъка.
- Искаше да изплаче душата си пред някого.
(разговорно)
- Накрая си изплака нова играчка.
Как се пише изплача
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:плакати
От представка 'из-' (изчерпване, навън) и 'плача'. Сродна с други славянски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изплача болката си
- изплача очите си
- бебето изплака
Фразеологизми:
- да ти се изплача на рамото
- ще има да плачеш и да изплачеш