проплача
[proˈplat͡ʃɐ]
проплача значение:
1. (пряко) Започвам да плача, издавам плач (често за бебета или при внезапна болка/тъга).
2. (пряко) Прекарвам определено време в плач.
- Ударение
- пропла̀ча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- про-пла-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- проплаквам
Примери за използване на проплача
(пряко)
- Бебето проплача веднага след раждането.
- Тя проплача от болка, когато падна.
(пряко)
- Тя проплача цялата нощ от мъка.
Антоними на проплача
Как се пише проплача
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:плакати
От 'про-' (начало на действие или времетраене) + 'плача'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- проплача от болка
- проплача за малко