измоля

[izˈmɔlʲɐ]

измоля значение:

1. (пряко) Постигам получаването на нещо чрез настойчиви молби; успявам да убедя някого да ми даде или разреши нещо.

2. (религия/преносно) Отправям молитва за някого или за опрощение на грехове, търсейки божествена милост.

Ударение: измо̀ля
Част на речта: глагол
Сричкоделение: из-мо-ля
Вид: свършен
Преходност: преходен
Спрежение: II спрежение
Видова двойка: измолвам

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на измоля

(пряко)

Успях да измоля отсрочка за плащането на дълга.
Детето измоли от родителите си да му купят куче.

(религия/преносно)

Вярващите се събраха, за да измолят здраве за болния.

Синоними на измоля

изпрося, издействам, изкънкям, изпрося (милост)

Как се пише измоля

Грешни изписвания: измоле, йзмоля, измуля

Думата се пише с я в края на 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. (аз измоля, те измолят). В други форми променливото 'я' може да премине в 'е' (ти измолиш, той измоли).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:молити

Образувана от префикс 'из-' (за завършеност на действието) и корен 'моля'. Старобългарски: измолити. Сродна с общославянското *modliti.

Употреба

Чести словосъчетания:

измоля прошка
измоля разрешение
измоля милост