Енциклопения на българския език

изпичане

[isˈpit͡ʃanɛ]

изпичане значение:

1. (кулинария) Приготвяне на храна чрез топлинна обработка във фурна до пълна готовност.
2. (техника) Процес на топлинна обработка на керамика, тухли или други материали за втвърдяване.
3. (преносно) Потъмняване на кожата под въздействието на слънчеви лъчи.
4. (информационни технологии (жаргон)) Записване на информация върху оптичен носител (CD/DVD) или чип.
Ударение
изпѝчане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-пи-ча-не
Род
среден
Мн. число
изпичания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изпичане

(кулинария)
  • Изпичането на хляба отнема около 40 минути.
  • Месото изисква бавно изпичане за по-добър вкус.
(техника)
  • Пещ за изпичане на керамични изделия.
(преносно)
  • Равномерното изпичане на плажа изисква движение.
(информационни технологии (жаргон))
  • Изпичане на диск с новите снимки.

Антоними на изпичане

Как се пише изпичане

Представката е из-. Въпреки че пред беззвучната 'п' се чува 'с' (обеззвучаване), пише се 'з' според морфологичния принцип.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*pekti
От глагола 'изпичам', корен 'пек-'. Свързан с общославянското *pekti (пека).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • добро изпичане
  • степен на изпичане
  • изпичане на тухли