Енциклопения на българския език

опичане

[oˈpit͡ʃɐnɛ]

опичане значение:

1. (кулинария) Процес на топлинна обработка на хранителни продукти (чрез печене), докато станат напълно готови за консумация.
2. (преносно) Силно почерняване на кожата от слънцето; изгаряне.
Ударение
опѝчане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-пи-ча-не
Род
среден
Мн. число
опичания
Преходност
преходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на опичане

(кулинария)
  • Опичането на хляба изисква постоянна температура.
  • Месото се нуждае от добро опичане, за да е безопасно.
(преносно)
  • След цял ден на плажа се стигна до болезнено опичане на гърба.

Антоними на опичане

Как се пише опичане

Грешни изписвания: упичане, опйчане, опичъне
Думата започва с представка о-. Пише се с и в корена (пич), произлизащо от редуването пек/пич в глаголната основа.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пещи
От глагола 'опичам', производен на старобългарския корен *pek- (пека). Свързан с обработката с огън.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • добро опичане
  • степен на опичане
  • равномерно опичане
Фразеологизми:
  • опичам си работата
  • опичам си акъла
опичане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник