Енциклопения на българския език

изписване

[isˈpisvɐnɛ]

изписване значение:

1. (администрация) Официално освобождаване на лице от болнично заведение след лечение.
2. (търговия) Поръчване и доставяне на стоки от друго място (обикновено чрез поща или куриер).
3. (изкуство) Изрисуване, зографисване на стени, икони или предмети с детайли (остаряло или специализирано).
Ударение
изпѝсване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-пис-ва-не
Род
среден
Мн. число
изписвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изписване

(администрация)
  • Подготвят документите за моето изписване от болницата утре.
(търговия)
  • Чакам изписване на лекарства от чужбина.
(изкуство)
  • Майсторът завърши изписването на олтара в новата църква.

Антоними на изписване

Как се пише изписване

Представката е из-, защото коренът започва с беззвучна съгласна, но в българския език представката 'из-' не се променя писмено на 'ис-' (освен при обеззвучаване в говора).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пьсати
Произлиза от глагола 'изписвам', който е образуван чрез префикса 'из-' (за завършеност на действието или излизане) и корена 'пис-' (от старобългарски 'пьсати' – пиша, рисувам).