Енциклопения на българския език

изрисуване

[izriˈsuvɐnɛ]

изрисуване значение:

1. (изкуство) Действието по глагола изрисувам; създаване на завършена рисунка или картина.
2. (общо) Покриване на цяла повърхност с рисунки, шарки или орнаменти; украсяване.
Ударение
изрису̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-ри-су-ва-не
Род
среден
Мн. число
изрисувания
Вид
свършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изрисуване

(изкуство)
  • Изрисуването на портрета отне повече от три месеца.
  • Всички се възхищаваха на детайлното изрисуване на иконата.
(общо)
  • Изрисуването на стените в детската стая създаде приказна атмосфера.
  • Тя се зае с изрисуването на великденските яйца.

Антоними на изрисуване

Как се пише изрисуване

Думата се пише с и в корена (рис-), следвайки правописа на основната дума рисувам. Окончанието за отглаголно съществително е -ане с едно н.

Етимология

Произход:Немски / Старобългарски
Оригинална дума:reißen (чертая) / рисувам
Думата е отглаголно съществително от 'изрисувам'. Коренът 'рисувам' е заемка през руски (рисовать) от средно-горнонемски 'rîzen' (днес reißen - чертая, драскам), съчетана с българската наставка за отглаголни съществителни '-ане' и представка 'из-', указваща завършеност на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изрисуване на стени
  • цялостно изрисуване
  • майсторско изрисуване
изрисуване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник