зографисване
[zoɡrɐˈfisvɐnɛ]
- Ударение
- зографѝсване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- зо-гра-фис-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- зографисвания
Как се пише зографисване
Грешни изписвания: зуграфисване, заграфисване, зогръфисване, зогрависване, зографйсване, зографисвъне
Пише се с о (зо-), тъй като коренът е 'зограф'.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ζωγράφος (zōgraphos)
Отглаголно съществително от 'зографисвам', което произлиза от гръцката дума за художник (ζωή - живот + γράφω - пиша/рисувам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- църковно зографисване
- цялостно зографисване
Популярни търсения и запитвания за зографисване
какво е зографисване, зографисване или зуграфисване, зографисване или заграфисване, зографисване или зогръфисване, зографисване или зогрависване, зографисване или зографйсване, зографисване или зографисвъне, зуграфисване или заграфисване, зуграфисване или зогръфисване, зуграфисване или зогрависване, зуграфисване или зографйсване, зуграфисване или зографисвъне, заграфисване или зогръфисване, заграфисване или зогрависване, заграфисване или зографйсване, заграфисване или зографисвъне, зогръфисване или зогрависване, зогръфисване или зографйсване, зогръфисване или зографисвъне, зогрависване или зографйсване, зогрависване или зографисвъне, зографйсване или зографисвъне