Енциклопения на българския език

изоставеност

[izosˈtavɛnost]

изоставеност значение:

1. (пряко) Състояние, при което някой или нещо е оставено без грижи, внимание или поддръжка; самота, безпризорност.
Ударение
изоста́веност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
и-зо-ста-ве-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изоставеност

(пряко)
  • В очите на детето се четеше тъга и изоставеност.
  • Сградата лъхаше на разруха и дългогодишна изоставеност.

Синоними на изоставеност

Антоними на изоставеност

Как се пише изоставеност

Съществителните имена от женски род, завършващи на -ост, се пишат с т на края и гласна о в наставката.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:оставям
Образувана от миналото страдателно причастие 'изоставен' (от глагола 'изоставя') с наставката за абстрактни съществителни '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • чувство за изоставеност
  • социална изоставеност
  • пълна изоставеност