Енциклопения на българския език

излъчвател

[izˈɫɤt͡ʃvatɛl]

излъчвател значение:

1. (техника/физика) Устройство или тяло, което изпуска (емитира) енергия под формата на вълни или частици (светлина, радиовълни, топлина).
2. (медии) Юридическо лице или организация, която осъществява радио- или телевизионно разпръскване.
Ударение
излъчва̀тел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-лъч-ва-тел
Род
мъжки
Мн. число
излъчватели
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на излъчвател

(техника/физика)
  • Радиостанцията инсталира нов мощен излъчвател на върха на планината.
  • Инфрачервеният излъчвател се използва за отопление на открити пространства.
(медии)
  • Общественият излъчвател е задължен да бъде обективен в новините си.

Антоними на излъчвател

Как се пише излъчвател

Коренът се пише с ъ (лъч). Окончанието е -тел.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:лъч
Производна дума от глагола 'излъчвам' + суфикс за деятел '-тел'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обществен излъчвател
  • радио излъчвател
  • топлинен излъчвател