емитер
[ɛˈmitɛr]
емитер значение:
1. (електроника) Един от трите електрода на биполярния транзистор, който инжектира (излъчва) токоносители (електрони или дупки) в базата.
2. (физика) Източник на лъчение или частици.
- Ударение
- еми́тер
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-ми-тер
- Род
- мъжки
- Мн. число
- емитери
Примери за използване на емитер
(електроника)
- Токът на емитера е приблизително равен на тока на колектора.
- Схемата е свързана по схема общ емитер.
(физика)
- Този изотоп е мощен алфа емитер.
Синоними на емитер
Антоними на емитер
Как се пише емитер
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:emittere
От латинското 'emittere' (изпращам, излъчвам), навлязло в българския език чрез английски (emitter) или немски (Emitter) в техническата терминология.
Употреба
Чести словосъчетания:
- общ емитер
- емитерен повторител
- емитерен преход