приемник
[priˈɛmnik]
приемник значение:
1. (общо) Лице, което поема длъжност, дейност или идеи от свой предшественик; наследник в дело.
2. (техника) Устройство, предназначено да приема сигнали (радиовълни, звук, изображения) и да ги преобразува във вид, удобен за използване.
3. (химия/техника) Съд или апарат, в който се събира продуктът при дестилация или друга химична реакция.
- Ударение
- приѐмник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- при-ем-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- приемници
Примери за използване на приемник
(общо)
- Той беше посочен за официален приемник на директорския пост.
- Писателят се счита за литературен приемник на Вазов.
(техника)
- Радиото е настроено, но приемникът не хваща сигнала добре.
- GPS приемник.
(химия/техника)
- Дестилатът започна да капе в стъкления приемник.
Антоними на приемник
Как се пише приемник
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:приѩти
От глагола 'приемам' + суфикс '-ник'.