Енциклопения на българския език

излизане

[izˈlizɐnɛ]

излизане значение:

1. (пряко) Действието по напускане на затворено пространство или място.
2. (публикации) Появяване на бял свят на книга, вестник, филм или продукт; публикуване.
3. (социален живот) Отиване на развлечение, разходка или среща навън.
Ударение
излѝзане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-ли-за-не
Род
среден
Мн. число
излизания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на излизане

(пряко)
  • Излизането от залата ставаше бавно заради тълпата.
  • Блокираха всички входове и излизането беше невъзможно.
(публикации)
  • Очакваме излизането на новия роман следващия месец.
  • Датата на излизане на играта беше отложена.
(социален живот)
  • Това беше първото ѝ излизане след болестта.
  • Планираме излизане с приятели в петък вечер.

Антоними на излизане

Как се пише излизане

Образува се от основата на несвършения глагол излизам + -не. Коренът е лиз (а не лез, което е при свършения вид 'изляза').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:излизам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'излизам' с наставка '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • излизане в ефир
  • излизане от кризата
  • забрана за излизане
Фразеологизми:
  • няма излизане (от ситуация)