Енциклопения на българския език

изстрел

[ˈistrɛl]

изстрел значение:

1. (Военно дело / Лов) Действието по изхвърляне на куршум, снаряд или стрела от оръжие.
2. (Спорт) Засилване на топка или друг уред към вратата или целта на противника.
Ударение
ѝзстрел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-стрел
Род
мъжки
Мн. число
изстрели
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изстрел

(Военно дело / Лов)
  • Чу се единичен изстрел, последван от тишина.
  • Той произведе изстрел във въздуха, за да ги спре.
(Спорт)
  • Мощен изстрел от границата на наказателното поле.
  • Изстрелът му срещна гредата.

Синоними на изстрел

Как се пише изстрел

Грешни изписвания: изтрел, истрел
Думата се образува от представката из- и корена стрел. Затова се пише с зс (звучното 'з' пред беззвучното 'с' се обеззвучава при изговор, но се запазва при писане).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:из- + стрелям/стрела
Образувана от префикса 'из-' (обозначаващ движение навън или завършеност) и корена 'стрел' (свързан със 'стрела', 'стрелям').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • предупредителен изстрел
  • точен изстрел
  • изстрел от упор
Фразеологизми:
  • изстрел в тъмното
изстрел : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник