Енциклопения на българския език

извръщане

[izˈvrɤʃtɐnɛ]

извръщане значение:

1. (пряко) Действието на завъртане на глава, поглед или тяло настрани или назад, обикновено за да се избегне нещо.
2. (преносно) Промяна на посоката на действие или мисъл; изопачаване на факти (по-рядко).
Ударение
извръ̀щане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-връ-ща-не
Род
среден
Мн. число
извръщания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на извръщане

(пряко)
  • При вида на кръвта последва рязко извръщане на главата.
  • Извръщането на погледа се счита за знак на неуважение или вина.
(преносно)
  • Наблюдаваме извръщане на истината в неговите показания.
  • Всяко извръщане от правия път води до последствия.

Антоними на извръщане

Как се пише извръщане

Пише се с ъ (от въртя/обръщам). Не трябва да се бърка с извращение (което е с 'а'). Буквата щ се произнася като 'шт', затова не се пише допълнително 'т'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:врат
Отглаголно съществително от 'извръщам' (несвършен вид), свързано с 'въртя' и 'врата' (врат). Коренът носи идеята за ротация.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • извръщане на глава
  • извръщане на поглед
  • нагло извръщане