обръщане
[oˈbrɤʃtɐnɛ]
обръщане значение:
1. (пряко) Промяна на положението на тяло или предмет така, че горната част да стане долна или лицевата да стане задна.
2. (преносно) Радикална промяна в посоката на движение, развитие или убеждения.
3. (граматика) Начин на назоваване на събеседника; обръщение.
- Ударение
- обръ̀щане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- об-ръ-ща-не
- Род
- среден
- Мн. число
- обръщания
Примери за използване на обръщане
(пряко)
- Внимавай при обръщането на палачинките.
- Колата пострада при обръщането си в канавката.
(преносно)
- Обръщането му към религията изненада всички.
- Настъпи обръщане в хода на преговорите.
(граматика)
- Учтивото обръщане към възрастни е задължително.
Синоними на обръщане
Как се пише обръщане
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обвращати
Отглаголно съществително от 'обръщам'. Коренът е свързан с общославянското *vortъ (въртя, връщам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- обръщане на внимание
- обръщане на волана
- обръщане във вярата
Фразеологизми:
- обръщане на палачинката