Енциклопения на българския език

извращаване

[izvrɐʃtavɐnɛ]

извращаване значение:

1. (преносно) Представяне на нещо в изкривена, невярна светлина; фалшифициране на смисъла или съдържанието.
2. (медицина/психология) Отклонение от нормалното развитие или функциониране (често в сексуален или морален аспект); покваряване.
Ударение
извраща̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-вра-ща-ва-не
Род
среден
Мн. число
извращавания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на извращаване

(преносно)
  • Това е грубо извращаване на фактите.
  • Извращаването на думите му доведе до скандал.
(медицина/психология)
  • Извращаването на моралните ценности е белег на упадък.

Как се пише извращаване

Пише се с щ (резултат от йотацията на т в извратя -> извращавам).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:извратити
От старобългарския глагол 'извратити' (обръщам наопаки, изкривявам), свързан с корена 'въртя/врат'. Формата е отглаголно съществително от несвършения глагол 'извращавам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • извращаване на истината
  • извращаване на правосъдието