Енциклопения на българския език

покваряване

[pokvɐˈrʲavɐnɛ]

покваряване значение:

1. (етика) Процес на морално разлагане, развращаване или подтикване към порочен начин на живот.
Ударение
покваря̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пок-ва-ря-ва-не
Род
среден
Мн. число
покварявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на покваряване

(етика)
  • Филмът беше критикуван за покваряване на младежта.
  • Покваряването на нравите в обществото е тревожен сигнал.

Синоними на покваряване

Антоними на покваряване

Как се пише покваряване

Пише се с я (от 'покварявам'), а не с 'е'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:квар
От корена 'квар' (повреда, развала - остаряло/диалектно) -> поквара -> глагол покварявам.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • покваряване на малолетни