Енциклопения на българския език

извия

[izviˈjɐ]

извия значение:

1. (пряко) Променям формата на нещо право, като го огъвам, изкривявам или усуквам.
2. (движение) Правя завой, променям посоката на движение.
3. (музика) Започвам да пея или свиря (обикновено хоро или народна песен), извисявам глас.
Ударение
извия̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-ви-я
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Възвратна форма
извия се
Видова двойка
извивам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на извия

(пряко)
  • Трябва да извия телта, за да направя кука.
  • Силният вятър успя да извия клоните на дървото.
(движение)
  • Колата рязко изви надясно.
(музика)
  • Певицата изви кръшен глас и всички притихнаха.

Антоними на извия

Как се пише извия

Грешни изписвания: извий, йзвия, извйя
Формата за 1 л. ед.ч. завършва на , формата за повелително наклонение е извий.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вити
Образувано от 'из-' + 'вия' (навивам, сплитам). Коренът е с индоевропейски произход, свързан с въртене и огъване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • извия глас
  • извия врат
  • извия хоро
Фразеологизми:
  • извивам (някому) ръцете