Енциклопения на българския език

извайване

[izˈvajvɐnɛ]

извайване значение:

1. (изкуство) Процес на създаване на скулптура или пластична форма чрез отнемане на материал (дялане) или моделиране.
2. (преносно) Внимателно и майсторско оформяне на характер, стил, слово или образ.
Ударение
изва̀йване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-вай-ва-не
Род
среден
Мн. число
извайвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на извайване

(изкуство)
  • Извайването на статуята отне на майстора три години.
  • Техниката за извайване на мрамор изисква голяма прецизност.
(преносно)
  • Писателят се е посветил на извайването на всеки детайл от сюжета.
  • Родителите имат основна роля в извайването на детската личност.

Антоними на извайване

Как се пише извайване

Думата се пише с й (и-кратко), тъй като произлиза от несвършения вид на глагола 'извайвам', където коренът съдържа дифтонг.

Етимология

Произход:Църковнославянски
Оригинална дума:ваяти
От глагола 'извайвам', производен на 'ваям'. Коренът е свързан с църковнославянското 'ваяти' (дялам, скулптирам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • извайване на фигура
  • майсторско извайване