Енциклопения на българския език

скулптиране

[skʊlpˈtirɐnɛ]

скулптиране значение:

1. (изкуство) Процесът на създаване на художествени произведения чрез отнемане на материал (дялане, рязане) или моделиране на пластична маса.
2. (преносно) Оформяне, придаване на желана форма или структура на нещо (напр. тяло, лице, характер).
Ударение
скулптѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
скулп-ти-ра-не
Род
среден
Мн. число
скулптирания
Възвратна форма
скулптиране се (при пасивни конструкции)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на скулптиране

(изкуство)
  • Скулптирането на мрамор изисква огромно търпение и прецизност.
  • В курса по скулптиране учениците работят предимно с глинени модели.
(преносно)
  • Фитнес програмата е насочена към скулптиране на коремната мускулатура.
  • Лазерното скулптиране на лицето става все по-популярна процедура.

Как се пише скулптиране

Думата се пише с у в корена (от скулптура) и окончание -ане, характерно за отглаголните съществителни.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:sculptura
Произлиза от латинската дума 'sculptura' (скулптура, ваяние), навлязла в българския език чрез западноевропейски езици (френски или немски). Съставена е от корена на чуждицата и българската наставка за отглаголни съществителни '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дигитално скулптиране
  • скулптиране на тялото
  • техники на скулптиране