възлюбен
[vɐzˈʎubɛn]
възлюбен значение:
1. (Поетично/Остаряло) Който е много обичан; любим.
- Ударение
- възлю̀бен
- Част на речта
- прилагателно име, съществително име
- Сричкоделение
- въз-лю-бен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- възлюбени
Примери за използване на възлюбен
(Поетично/Остаряло)
- Това е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение.
- Тя пишеше писма до своя възлюбен.
Антоними на възлюбен
Как се пише възлюбен
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:възлюбя
Минало страдателно причастие от глагола *възлюбя* (обикна силно). Думата носи архаичен или поетичен оттенък, характерен за библейския стил.
Употреба
Чести словосъчетания:
- възлюбен син
- моя възлюбена