годеник
[ɡodɛˈnik]
годеник значение:
1. (семейство) Мъж, който е дал обещание за встъпване в брак (сгоден е), но сватбата все още не е осъществена.
- Ударение
- годенѝк
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- го-де-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- годеници
Примери за използване на годеник
(семейство)
- Нейният годеник ѝ подари пръстен с диамант.
- Тя представи новия си годеник на родителите си.
Синоними на годеник
Как се пише годеник
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:годъ
От 'годя' (сгодявам), свързано с корена за 'годен' (подходящ) и 'година' (време, срок). Първоначално значение - уговорен за женитба.
Употреба
Чести словосъчетания:
- официален годеник
- бивш годеник