Енциклопения на българския език

зъбен

[ˈzɤbɛn]

зъбен значение:

1. (анатомия/медицина) Който се отнася до зъб или зъби; свързан с лечението или строежа на зъбите.
2. (техника) Който е съставен от зъбци или има форма на зъб (за механични детайли).
3. (езикознание) За съгласен звук: който се учленява чрез допир на езика до горните зъби.
Ударение
зъ́бен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
зъ-бен
Род
мъжки
Мн. число
зъбни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на зъбен

(анатомия/медицина)
  • Тя има силен зъбен болки и трябва да посети стоматолог.
  • Зъбният емайл е най-твърдата тъкан в човешкото тяло.
(техника)
  • Зъбното колело в часовниковия механизъм се счупи.
  • Предавката се осъществява чрез зъбен ремък.
(езикознание)
  • Звукът 'т' в българския език е беззвучен зъбен съгласен.
  • Зъбните съгласни се наричат още дентални.

Антоними на зъбен

Как се пише зъбен

Грешни изписвания: зъбан, забен
Пише се с ъ в корена и променливо е в наставката (зъбен, но зъбна, зъбни).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зѫбъ
Произлиза от старобългарската дума 'зѫбъ' (зъб) + прилагателната наставка '-ен'. Коренът е с индоевропейски произход (*gombh-).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • зъбен камък
  • зъбен кариес
  • зъбен лекар
  • зъбно колело
  • зъбен венец

Популярни търсения и запитвания за зъбен