дентален

[dɛnˈtalɛn]

дентален значение:

1. (Медицина) Който се отнася до зъбите или зъболечението.

2. (Езикознание) За съгласен звук: който се учленява чрез допир или сближаване на върха на езика до горните резци или алвеолите.

Ударение: дентàлен
Част на речта: прилагателно име
Сричкоделение: ден-та-лен
Род: мъжки
Мн. число: дентални

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дентален

(Медицина)

Посетих нова дентална клиника за профилактичен преглед.
Денталната медицина се развива с бързи темпове през последните години.

(Езикознание)

Звукът 'т' в българския език е беззвучен дентален съгласен.
При произнасянето на дентални звукове езикът докосва зъбите.

Синоними на дентален

зъбен, зъболекарски, стоматологичен

Как се пише дентален

Грешни изписвания: динтален, дентълен

Думата се пише с 'е' в първата сричка. При членуване в мъжки род се пише пълен член -ът (денталният) или кратък член -а (денталния), в зависимост от синтактичната служба.

Етимология

Произход:Латински

Оригинална дума:dentalis

Произлиза от латинската дума 'dentalis', която е производна на 'dens' (зъб). В българския език навлиза чрез западноевропейски езици (френски или немски) като специализиран термин.

Употреба

Чести словосъчетания:

дентална клиника
дентален център
дентална медицина
дентален хирург
дентален туризъм

дентален