кънтеж

[kɐnˈtɛʃ]

кънтеж значение:

1. (общо) Силен, продължителен и резониращ звук, обикновено от удар на метал или в празно пространство.

Ударение: кънте'ж
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: кън-теж
Род: мъжки
Мн. число: кънтежи

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кънтеж

(общо)

Чу се глухият кънтеж на камбаната.
Кънтежът от стъпките му отекваше в празния коридор.

Синоними на кънтеж

ехо, отзвук, тътнеж, звън

Антоними на кънтеж

тишина

Как се пише кънтеж

Грешни изписвания: кантеж, кънтеш

Пише се с ъ в корена (променливо я/ъ не е приложимо тук). Завършва на звучна съгласна ж, което се проверява чрез формата за множествено число (кънтежи).

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:кънтя

Произлиза от старобългарския глагол 'кънтя'. Коренът е звукоподражателен.

Употреба

Чести словосъчетания:

метален кънтеж
глух кънтеж