звучен
[ˈzvut͡ʃɛn]
звучен значение:
1. (акустика) Който издава силен, ясен и приятен звук; гръмък, звънлив.
2. (лингвистика) За съгласен звук: който се произнася с участие на гласните струни (глас).
- Ударение
- зву'чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- зву-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- звучни
Примери за използване на звучен
(акустика)
- Певицата има невероятно звучен и плътен глас.
- От камбанарията се разнесе звучен звън.
(лингвистика)
- В българския език 'б', 'в', 'г', 'д', 'ж', 'з' са звучни съгласни.
Как се пише звучен
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:звѫкъ
От съществителното 'звук' + наставка '-ен'. Коренът е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- звучен съгласен
- звучен смях
- звучен шамар