беззвучен
[bɛzˈzvuʧɛn]
- Ударение
- беззв'учен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-зву-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- беззвучни
Как се пише беззвучен
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + звук
Собствено българска/славянска словообразувателна структура. Префикс 'без-' + корен 'звук' + суфикс '-ен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- беззвучна съгласна
- беззвучен филм