затая
[zɐtɐˈjɐ]
затая значение:
1. (пряко) Спирам или сдържам проявата на физиологичен процес (дишане, глас), обикновено от вълнение, страх или за да не бъда забелязан.
2. (преносно) Скривам дълбоко в себе си чувство, мисъл или намерение; не давам външен израз на емоция.
3. (възвратно (затая се)) Скривам се, ставам тих и незабележим, обикновено на скрито място.
- Ударение
- затая̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-та-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- затая се
- Видова двойка
- затаявам
Примери за използване на затая
(пряко)
- Той затаи дъх в очакване на развръзката.
- Публиката затаи дишането си, докато акробатът изпълняваше номера.
(преносно)
- Тя затаи обидата дълбоко в душата си.
- Врагът затаи злоба и изчакваше удобен момент.
(възвратно (затая се))
- Заекът се затаи в храстите, за да избегне хищника.
- Детето се затаи зад вратата, очаквайки да изплаши сестра си.
Как се пише затая
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*tajiti
Произлиза от праславянския корен *tajiti (крия, пазя в тайна), свързан със старобългарското 'таити'. Представката 'за-' добавя значение за начало на действието или пълно обхващане.
Употреба
Чести словосъчетания:
- затая дъх
- затая надежда
- затая злоба
- затая се в ъгъла