сдържа
[ˈzdɤrʒɐ]
сдържа значение:
1. (пряко) Спирам или задържам някого или нещо да не се движи, да не пада или да не извършва действие.
2. (преносно) Потискам проявата на чувство, желание или реакция; владея се.
- Ударение
- сдъ̀ржа
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- сдър-жа
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- сдържа се
- Видова двойка
- сдържам
Примери за използване на сдържа
(пряко)
- Бентовата стена сдържа напора на водата.
- Едва сдържа кучето да не се хвърли напред.
(преносно)
- Тя сдържа сълзите си с усилие.
- Не можах да сдържа смеха си.
Как се пише сдържа
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:sъdьržati
Образувана от префикса 'с-' (събирателност, завършеност) и корена 'държа' (владея, имам). Първоначалното значение е свързано със запазване, удържане на нещо в цялост или спиране на действие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сдържа дъха си
- сдържа емоциите си
- сдържа гнева си