спотая
[spoˈtaja]
спотая значение:
1. (пряко) Скривам, прикривам (чувство, мисъл, намерение) дълбоко в себе си, без да го показвам външно.
2. (възвратно) Като 'спотая се': Заставам неподвижно и безшумно, обикновено за да остана незабелязан; притихвам.
- Ударение
- спотая̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- спо-та-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- спотая се
- Видова двойка
- спотаявам
Примери за използване на спотая
(пряко)
- Тя успя да спотаи гнева си и се усмихна любезно.
- Спотаи болката в сърцето си, за да не разстрои децата.
(възвратно)
- Заекът се спотаи в храстите, докато опасността отмине.
- Крадецът се спотаи в ъгъла на стаята.
Антоними на спотая
Как се пише спотая
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:таити
Образувано от представка 'с-' (за усилване или завършеност) и глагола 'потая'/'тая' (крия, пазя в тайна). Коренът е свързан с 'тайна'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- спотая дъх
- спотая надежда
- спотая злоба
- спотая се в мрака
Фразеологизми:
- спотая дъх