Енциклопения на българския език

засукване

[zɐˈsukvɐnɛ]

засукване значение:

1. (пряко) Действието по навиване, усукване или извиване на нещо (напр. мустак, ръкави, нишка).
2. (транспорт/движение) Внезапно и рязко завиване или поднасяне на превозно средство.
3. (разговорно) Създаване на сложна, заплетена ситуация или затруднение.
Ударение
засу̀кване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-сук-ва-не
Род
среден
Мн. число
засуквания
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на засукване

(пряко)
  • Характерното засукване на мустака беше негова запазена марка.
  • Засукването на преждата изисква сръчност.
(транспорт/движение)
  • На заледения участък се получи опасно засукване на автомобила.
  • Рязкото засукване на волана предотврати удара.
(разговорно)
  • Голямо засукване стана с тези документи, никой не знае къде са.
  • Това засукване на сюжета изненада зрителите.

Антоними на засукване

Как се пише засукване

Думата е отглаголно съществително от 'засуквам'. Пише се с 'а' в наставката '-ване' и с 'е' в окончанието.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:sukanie
Произлиза от глагола 'засуквам', който е производен на старобългарския корен за 'суча' (навивам, извивам нишка). Свързано е с праславянското *sъkati.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • засукване на мустак
  • засукване на ръкави
  • засукване на волана