Енциклопения на българския език

кръшване

[ˈkrɤʃvanɛ]

кръшване значение:

1. (пряко) Внезапно отклоняване от пътя или посоката на движение.
2. (преносно/разговорно) Изневяра в брака или връзката; инцидентна любовна авантюра.
3. (преносно/разговорно) Избягване на задължение или отговорност.
Ударение
кръ̀шване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кръш-ва-не
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
кръшвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кръшване

(пряко)
  • С едно рязко кръшване колата избегна удара.
(преносно/разговорно)
  • Тя не можа да му прости това еднократно кръшване.
(преносно/разговорно)
  • Той е майстор на кръшването от работа.

Антоними на кръшване

Как се пише кръшване

Грешни изписвания: крашване, кръшвъне
Коренът е 'кръш' (свързан с кърша/кръшен), пише се с 'ъ'. Не бива да се бърка с чуждицата 'крашване' (от англ. crash).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:кърша
Отглаголно съществително от 'кръшвам', което е вид на 'кърша' (чупя, извивам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кръшване от пътя
  • кръшване от работа
  • любовно кръшване